Защо всички искат да приличат на злодея във филма?
„– Тази е лоша, нали?” – питам баба си, хвърляйки око на сериала ѝ. С един поглед разпознавам коя е „добрата”.
Какво ги различава?
Често асоциирам теленовела от детството си, възкликвайки: „Уау, същинска Рехина Мендоса!“, след като съм привършила нечий сешоар. Клиентката, която няма представа коя е тази жена, по усет се съгласява категорично с мен:
„Да, наистина!“
Opening сцената от ''Три съдби'' Носталгията по латиносериалите е истинска.
Тридесет години по-късно, в търсене на вдъхновение, потърсих този сериал.https://www.youtube.com/watch?v=pTm5c5iaYV4&list=PLuAUOv7FXrc43aYvqZOl3So5l1U2PnAKa
Оказа се истинска енциклопедия по стил и внушение и с 18 хил. гледания от 2021г.
Стилистиката му (както и на всички останали от жанра) много ясно дефинира социалните роли на персонажите чрез пресилени визии и прически.
Подходът е смесица от максимализъм и драма.
Външните признаци са кодирани по роля.
Архетипите в киното:
Да вземем, например, главната героиня – протагонистката. Обичайно е с лъскава и здрава коса в натурален цвят. В случай че има обем, той е естествен и цели да внуши женска сила, сексапил и емоционалност, сякаш казва: „Тук съм, виж ме!“
Ще забележим още добре оформени подстригвания със строго дефинирани краища – layered cut или side swoop fringe – челото е открито, бретонът оформен настрани. Облечена е с ролки и къси поли – символ на порядъчност, но и умерен сексапил.
Естествено, нали все пак трябва да привлече вниманието на главния герой – класическият „галант визаж“, типичен мачо с разкопчана риза и мускули. Косата му е буйна като темперамента му (Освалдо Риос), пригладена с гел или сресана назад с кичур, романтично падащ на челото му, когато се сбие.
Тя има свита от поддръжници – най-често „бедни“ или със селски произход приятелки, чиито коси и дрехи са небрежни и безформени – торбести сукмани и коси, хванати назад с шнола. Посланието и тук е ясно – добронамереност и простодушие.
Сюжетът се гради на противопоставянето на добри и бедни срещу лоши и богати. За зрителя е лесно да съчувства, разпознавайки се в образа на отрудения, честен човек, който е изстрадал щастието си.
Най-интересни си остават антагонистите.
Злодейката винаги е с перфектна прическа и стилен тоалет. Пресиленият обем и изпипаната коса диктуват хладно спокойствие, самообладание и контрол. Същинска Рехина Мендоса!
Силно стилизираната коса и тоалет задължително са по-лъскави от тези на протагонистката.
Кок „banana twist“ или „висок кок“ – за по-зрели антагонистки; каре със силен блясък – за типичната кариеристка злодейка – интелигентна и амбициозна.
Обикновено са и много богати. Образът на антагониста не се развива като този на протагониста. Той влиза и шоуто е негово. Зрителят харесва стила на злодея, но го отхвърля морално – насажда се напрежение и интрига.
Докато добрият герой трябва да е пример, злодеят може да е изцяло себе си.
Гледам някои от епизодите, които съм намерила, и всичко ми се изяснява. Противно на логиката на жанра, в Tres destinos („Три съдби“) всички антагонисти са със смайваща визия, но единствената протагонистка е истинската модна легенда!
Новите модни кодове в киното.
Днес подходът е сменен – богатите не винаги са лоши, а бедните не винаги са добри. Това изцяло променя наратива. Зрителят вече не просто съчувства, а му се налага да мисли и оценява по-дълбоките психологически персонажи.
Всички са красиви и добре облечени, а „бедните“ – в дизайнерски тоалети. Филмите днес създават естетическа реалност.
Визията вече не се подчинява на архетипа, а на личността.
Да вземем за пример друг нашумял сериал – AJLT (And Just Like That).
Богатите са добри – част от културния интелектуален елит. Модата е издигната в култ, тоалетите са като извадени от ревю на Oscar de la Renta, Chanel и други.
Създава се внушение, че „красив и добре облечен“ = „умен и заслужаващ внимание“.
Прекалената лъскавост не винаги помага на асоциирането и съпреживяването. Визиите изглеждат студени и недостъпни.
Киното днес конкурира модата и социалните медии, което не го прави по-малко качествено, но носталгията по старите филми е разбираема – най-вече заради емоционалния отпечатък от време, което вече не съществува.
И все пак, би било интересно да се замислим – към кой архетип спада нашата собствена визия?
