''Повратната точка''

Как така и най-вече защо?

В квартала има малък гръцки ресторант на повече от 20 години, който беше известен само на хората от близките блокове.

В момента този ресторант е в апогея си, счита се за ''скъп'' и отпред паркират само луксозни коли. Посещават го хора от цяла България и от  квартали като Драгалевци, Бояна и прочие.

Обличат си официални дрехи, парфюмират се тежко и отиват там като на официално събитие. Резервиран е за седмици напред.

Интересното е, че собствениците не са инвестирали и лев за интериор и реклама. Масите и боята по стените не са сменяни, откакто е отворен. Кухнята е същата, каквато е била винаги.

Междувременно абсолютно случайни хора, нямащи понятие от социални мрежи и качествено онлайн съдържание, изведнъж печелят хиляди последователи.
Виждам ги постоянно във фийда си, без да имам общо с тях и с постовете им – предимно икони за берекет и късмет, народни мъдрости, плоски шеги под формата на меме, пожелания за ''добро утро'' и клипове с трагични инциденти.

А кварталът, независимо че е родното място на ресторанта ''еднорог'', доскоро с добра репутация и покачващи се доходи на жителите, днес става все по-запуснат и с ежедневни вандалски прояви.

Три парадокса, за които доскоро търсех обяснение.

Как така нещо, за което няма предпоставки да се случи, на практика се случва?

Отговорът не закъсня - Майкъл Гладуел - ''Повратната точка''

Оказва се, че социалните проявления и течения имат своя неподозирана логика, скрита в абсолютно незабележими детайли, които на никого не биха направили впечатление.

Повратната точка е моментът, в който нещо наглед дребно и случайно повлича след себе си вълна от ''зараза'' и прераства в ''епидемия'' на поведение. То може да е резултат от действието на един човек или нищожна промяна в рутината. До колко и как ще се развие зависи от това кой го е предизвикал, до колко контекста на средата го насърчава и нивото на ''припепчивост'', което притежава. 

Да кажем, вместо в 12 на обяд, станете в 6 сутринта .Денят ви би се развил по коренно различен начин.
Друг просъ пример е, когато президентаТръмп публикува TWEET и след час настъпва срив или рязко покачване на стойността на акциите на големи компании.

Книгата предлага интересен и различен ъгъл на наблюдение на живота наоколо. Нагледно са обяснени механизми, които подобно на теореми ''решават'' всички социални загадки, които някога ще занимават съзнанието ви:

• Защо децата от нефункционални семейства, но от „по-хубав“ квартал, се развиват по-добре от децата на добри семейства в лош квартал?

• Защо някои хора не могат да спрат цигарите, а други пушат, без да се пристрастят?

• Защо екип от 150 души работи ефективно, а същият с 160 души вече става неефективен?

• Защо, когато 20 души станат свидетели на нападение, никой не помага?

• Защо, когато се счупи прозорец на някоя сграда, околната среда ''запада''?

Личен пример -''Теорията на счупения прозорец''

Имам срамен личен пример. В стария квартал, където на места беше доста замърсено, ми се е случвало не винаги да почистя след кучето си. Дори съм го насърчавала да се изхожда на „такива“ места – така или иначе бяха мръсни.

Сега живея в чист квартал, където няма боклуци и фасове. Винаги почиствам, но не защото съм станала ''по-добър човек''.
Средата тук оказва влияние и дори е въпрос на престиж да го направиш. Стопаните с такава гордост почистват след любимците си, че няма да се учудя, ако скоро започнат да пръскат с дезинфектант местата, на които са маркирали територия.
Това представлява така наречената ''теория на счупения прозорец'':

Нужен е само един отпадък, за да се почувства от околните, че ''може'' и че ''никой нищо няма да каже''.

Както в метрото на Ню Йорк, така и в мола.

Майкъл Гладуел дава пример с метрото в Ню Йорк, където чрез серия от малки промени – излагане на гратисчиите на показ и целенасочено, ежедневно почистване на графитите от влаковете в продължение на месеци, престъпността спада драстично.

Наблюдавах нещо подобно в асансьора на един мол – на пода беше оставена кофичка от кисело мляко. Умишлено не я вдигнах, за да си направя експеримент. Час по-късно се върнах и забелязах угарка от „Айкос“.

Вдигнах и двете с ясното съзнание, че това ще означава много повече от просто гражданска съвест.

Как се пренася ''заразата''?

Не всеки би бил добра ''устна реклама'' за вашия продукт или идея. Забележете, че не всичко, което ви препоръчват познатите, бихте изпробвали. По същата логика, не всеки ресторант, похвален от приятел, ще стане популярен.

Ключова роля играе кой точно ви го предлага. Според книгата този тип хора се наричат свързващи и техният списък с контакти включва хора от всякакви несъвместими кръгове, без да е необходимо да са близки приятели.

Нашите лични ''епидемии''

Осъзнах, че от трибуната на фризьорския ми салон създадох малка ''епидемия'' от клиенти на моята рейки масажистка. Препоръчах я на 15 човека, които ѝ станаха редовни клиенти, а всеки от тях ѝ е завел поне по още един – минимум техния партньор. Сега графикът ѝ е препълнен и за час се чака повече от обикновено.

Помислете кои малки лични епидемии сте създали и в кои вие сте били въвлечени. Много е интересно да се проследи от кой ваш познат са тръгнали и какъв типаж е той.

Кокошката или яйцето?

Преди две години с приятелка посетихме Унгария – дестинация, която никой конкретно не ни беше препоръчал, но имаше изгодни самолетни билети.

След като се върнахме, в рамките на два месеца още 20 човека от нашия кръг от познати започнаха да публикуват снимки оттам.

Въпросът е спорен – ние ли направихме епидемия сред тези хора, или станахме част от епидемията на нискотарифните компании? Със сигурност обаче бяхме пионерите :)

Винаги, когато някаква новост навлиза в живота, е интересно да се наблюдава откъде, как и най-вече защо вие ставате част от нея. Къде е повратната точка?

Бонус съвет
Когато искам да напиша нещо, но мисълта ми не върви гладко, първо започвам с редактирането на правописа. Това е моята повратна точка.